Описанието е на дървена лодка Ял 6, предполгам че корпуса на малка дървена яхта би бил подобен:
"УСТРОЙСТВО НА ЛОДКА Ял-6
Най-разпространената гребно-ветроходна лодка е шестгребния Ял (фиг. 3).
Фиг. 3
1 – форщевен; 2 – кука на галса; 3 – брещук; 4 – гнездо на фенрната стойка; 5 – 37 решетъчни люкове; 6 – стопорна планка; 7 – наметка; 8 – вантпутенс; 9 – кница; 10 – планка на ключа; 11 – чака; 12 – опори на краката; 13 – гнездо на ключа; 14 – рогатка; 15 – седалка; 16,17 – кърмова седалка; 18 – румпел; 19 – облегална дъска; 20 – кърмова кница; 21 – обух; 22 – верижка с чека; 23,56 – фалини; 24 – флюгарка;
25 – транцева греда; 26 – транцева дъска; 27 – кърмови рим; 28 – сорлин; 29 – рулево гнездо; 33 – килева лента; 34 – ахтерщевен; 35 – кница; 36,56 – верижни повдигачи; 38 – пробка; 39 – шпангоут; 40 – кил; 41 – килсон; 42 – шпунтов пояс; 43 – гвоздей; 44 – скара; 45 – дървена подпора; 46 – подлегарс; 47 – дървен пълнеж; 48 – привален бурс; 49 – ширстрек; 50 – планшир; 51,53 – буртик; 52 – обшивка; 54 – гнездо на нагела, 57 – носов рим
Основа на корпуса е наборът на лодката, който се състои от напречни и надлъжни дъбови или ясенови греди. Наборът на лодката предава на корпуса необходимата форма и осигурява нейната здравина. Основна част на наборът е килът.
Килът представлява дъбова греда с правоъгълно сечение, поставено по дължина на лодката (фиг. 4).
Фиг. 4. Конструкция на кила;
1 – резенкил; 2 – шпунта; 3 – кил; 4 – килева лента
Към носовата част на кила с помощта на носова кница се прикрепя с болтова форщевенът. Форщевенът представлява специално огъната или естествено извита дъбова греда.
Фиг 5. Форщевен и ахтерщевен
1 – кука за галса; 2 – форщевен; 3, 9, 10 – болтове; 4 – подложка; 5 – кница
6 – кърмови рим; 7 – ахтерщевен; 8 – транцева дъска; 11 – кил; 12 – килева лента
В кърмовия край на кила се врязва под ъгъл около 100° правоъгълна дъбова греда наречена ахтерщевен. Ахтерщевенът закрепен към кила посредством металическа или дървена кница чрез болтове.
В ахтерщевена е врязана транцева дъска (транец) съставена от две три дъбови дъски. Върху вътрешната страна, по широчина на транеца се поставя дървена греда, наречена транцева греда
Върху кила чрез поциноквани гвоздеи се закрепва дълга дъбова дъска, наречена резенкил, която придава допълнителна здравина на кила. В горната част от двете страни на кила се врязва надлъжен жлеб, наречен шпунт, в който влиза ръбът на долната дъска от обшивката.
Отвън килът и форщевенът са защитени от повреди със стоманена лента, наречена килева лента.
Върху резенкила чрез стоманени поцинковани винтове на разстояние 225мм едно от друго се закрепват напречни ребра от твърдо дърво, наречени шпангоути, които предварително се огъват по формата на контурите на лодката.
Фиг. 6 Задържане на шпангоутите
1 – килсон; 2 – шпангоут; 3 – винтове; 4 – обшивка; 5 – резенкил
6 – винт; 7 – кил
При шестгребния Ял шпангоутите са 20 броя.
Над шпангоутите върху резенкила се поставя дълга правоъгълна дъска, наречена килсон. Килсонът се закрепва към кила с месингови болтове. Горните краища на шпангоутите се свързват с две дъбови греди, извити по формата на контура на лодката, наречени привални брусове.
Носовите краища на привалните брусове се врязват във форщевена и са здраво свързани с него от брещука с болтове. Брещукът представлява стоманена или дъбова хоризонтална кница.
Кърмовите краища на привалните брусове са свързани към транцевата греда посредством стоманени кници и болтове.
Към набора на лодката с поцинковани или медни гвоздеи се закрепва обшивката от борови и дъбови дъски. Носовите краища на дъските от обшивката се закрепват в шпунта на форщевена, а на кърмата към транцевата дъска.
Обшивката се състои от 14 пояса. Дъските, които се допират до кила поемат натоварването на лодката и затова се правят по-дебели от другите (с дебелина 16mm ). Те образуват шпунтовият пояс. Най-горният пояс на обшивката – ширстрекът – се прави от дъбови дъски. Дебелината на дъските от останалите пояси на обшивката е 14mm. Пространството между шпангоутите, привалния брус и горния край на ширстрековия пояс се запълва с парчета дъски.
Фиг 7. Свързване на привалните брусове:
1 – форщевен; 2 – обшивка; 3 – брещук; 4 – привални брусове
Фиг 8. Обшивка
(А – гладка Б – с припокриване)
1 – планшир; 2 – буртик; 3 –дъски на обшивката; 4 – гвоздеи с шайби;
5 – шпангоут; 6 – подлегарс; 7 – седалка; 8 – щапик; 9 – привален брус
Обшивката бива два вида – гладка и с припокриване.
Обшивката на шестгребния Ял е изработена чрез припокриване на дъските. При този начин горния ръб на лежащата отдолу дъска частияно се покрива и плътно се притиска към шпангоутите от лежащата отгоре дъска.
Привалните брусове, краищата на шпангоутите и горните ръбове на пояса от обшивката (ширсрека) се покриват отгоре с дъбови дъски, наречени планшир.
Фиг 9. Закрепване на седалките:
1 – метална кница; 2 – планшир; 3 – привален брус; 4 – шпангоут
5 – дървена опора; 6 – щапик; 7 – подлегарс; 8 – седалка; 9 – чака
За предпазване на бордовета на лодката от удари при доближаване отвън към планширите е закрепена с поцинковани или месенгови винтове дъбова летва, наречена буртик. Буртика се поставя под планшира върху ширстрека.
На планшира и уплътнението под него се правят отвори за ключовете (по три на всеки борд).
На надлъжните дъбови греди, закрепени към двата борда на лодката, наречени подлегарс, се задържат седалките. Седалките осигуряват напречната здравина на лодката. Шестгребният Ял има четири седалки – носова, бакова (мачтова), средна и загребна (кърмова).
На баковата седалка се прави изрез, в който влиза мачтата, когато е поставена във вертикално положение.
Седалките са закрепени към правилния брус посредством поцинкована кница. За да не се огъват седалките от тежеста на гребците, отдолу се поддържат от подпори. Горният край на подпората влиза в гнездото под седалката, долния в башмак върху килсона. Между краищата на седалките към борда се поставят дъски разпънки, които се наричат чаки. Върху седалките и чаките плътно към шпангоутите се поставя дъбова летва, наречена щапик. В носовата част на лодката върху подлегарса се поставя подвижен носов решетъчен люк с изрязан отвор за фенерната стойка (или състезателния номер). Долния край на стойката влиза влиза в гнездото на башмака, поставен на форщевена.
В кърмовата част на лодката, върху подлегарса се поставя кърмовата седалка, но която сядат пасажерите, командирът и старшината на лодката.
Успоредно на транцевата дъска във вертикално поставени направляващи башмаци се поставя подвижна облегална дъска.
Фиг 10. Кърмова част на лодка:
1 – рогатка; 2 – направляващ башмак; 3 – дървена кница;
4 – транцева греда; 5 – кърмови рим; 6 – отвор за подемен верижен повдигач
7 – кърмова седалка; 8 – кърмов решетъчен люк; 9 – пробка;
Между облегалната и транцевата дъска върху подпорка и закрепена към привалния брус и транцевата дъска се поставя дървена кнница във вид на седалка, на която сяда старшината на лодката при движение на лодката с гребла.
...
За задържане на лодката на зададен курс и за изменение на направлението на нейното движение служи рулевото устройство, което се състои от висящ рул, части за закачването му и румпел.
Рулят се изработва от дъб и се сътои от глава, перо, рулево гнездо с оковка и рулева кука. За окачване на руля към ахтерщевена от външната страна на транцевата дъска на лодката са поставени рулево гнездо и рулева кука.
Фиг. 13 Рулево устройство
1 – Глава на руля; 2- перо на руля; 3 – рулево гнездо;
4 – рулева кука; 5 – отвор за сорлина; 6 – соплин:
7 – кърмови рим; 8 – ахтерщевен; 9- верижка
В главата на руля е издълбан квадратен отвор за румпела. За да не излиза румпелът от гнездото, той се закрепва с чека, която се задържа с верижка към главата на руля или към румпела.
В перото на руля има отвор за сорлина. За да не се изгуби рулят при случайно изкачване от рулевото гнездо, перото на руля се завързва към лодката със сорлин. Сорлинът е въже с диаметър 8mm, прекарано през отвора на перото. Единия край на сорлина завършва с глава, а другия се връзва към рима на кърмовата фалина.
За задържане на греблата, мачтите и въжетата при управление на вертилата както и за други нужди по корпуса на лодката се намират следните части:
Гнезда на ключовете – врязани в планшира правоъгълни метални поцинковани планки с отвори за ключовете.
Наметка – отваряща се металическа скоба за придържане на мачтата във вертикално положение. Единия край на наметката е закрепен към мачтовата седалка, а другият отварящ се край се затваря с нагел.
Фиг 14. Седалка с наметка:
1 – наметка; 2 – нагел; 3 – гнездо на нагела
Степс – задържано към килсона метално или дървено гнездо, в което влиза петата на мачтата. През средата на металното гнездо преминава болт, чрез който се закрепва петата на мачтата.
Фиг 15 Килсон със степси и башмаци:
1 – килсон; 2 – степс; 3 – башмак за подпорите на седалките
Вантпутенси – метални планки със заварени римове на тях, които служат за завързване на вантите. Вантпутенсите се закрепват към вътрешната страна на привалния брус по два на всеки борд.
Срязани обухи – поставени са на двата борда върху планшира и транцевата дъска и служат за опора при опъване на фокшкотите, а поставени на книците на средните седалки за кливершкотите.
Обух на форщевена – служи за опъване и завързване на кливергалса.
Фиг. 16 Части върху транцевата дъска:
1 – флагщок; 2 – металически планки за исвънбордов мотор;
3 – транцева греда; 4 – обух за завързване на леер;5 – метална
Табелка с данни за лодката; 6 – кърмова фалина; 7- кърмоврим
8 – гнездо на флагщока; 9 – флажни позивни; 10 – обойма за
Флагщока
Рогатки – метални двуроги планки, които служат за завързване на кранците. Те се поставят от вътрешната страна на привалния брус
Швартовото устройство св състои от носов рим (на форщевена) и кърмов рим (на ахтерщевена), към които се завръзват краищата на фалините. Фалините са въжета от ситетични или растителни влакна и се използват за швартовка или буксировка на лодката."
Другата седмица ще кача и описанието на ветрилното стъкмяване...
